Димитър Бербатов

Димитър Иванов Бербатов е български футболист, централен нападател на Манчестър Юнайтед от 2008 година насам.
Притежава отлично пласиране, техника на овладяване на топката, перфектен пас и поглед върху играта.
На 28-годишна възраст надминава постижението на Христо Бонев от 47 гола за Националния отбор на България и съответно се превръща в рекордьор по брой отбелязани голове (48) за отбора. Избиран е седем пъти за Футболист № 1 на България, друг рекорд в българския футбол. Капитан на националния отбор до 2010 година, когато се оттегля от него.
Отначало играе в юношеския отбор на „орлетата“ (Пирин Благоевград), а след това от 1999 година — в ЦСКА (София) и от 2001 година — в Байер Леверкузен. През май 2006 година преминава в английския Тотнъм, а през септември 2008 година преминава от Тотнъм в Манчестър Юнайтед.
Димитър Бербатов - с прякор Бербо е роден на 30 януари 1981 г. в Благоевград. Има по-малък брат на име Асен Бербатов, който също е футболист. Майка му Маргарита е бивша хандбалистка, а баща му Иван е бивш футболист на Вихрен (Сандански), Пирин (Благоевград) и ПФК ЦСКА (София). Дядо му Димитър, на когото е наречен, е играл във ФК Струма.
В първи и втори клас Димитър Бербатов тренира лека атлетика и скок на дължина. Към футбола се насочва на 10 години и влиза в школата на Пирин, а през месец март 1998 година, на 17 години, преминава в школата на столичния гранд ЦСКА. През пролетта на 1999 година Бербатов подписва професионален договор с клуба и вече става част от мъжкия тим на ЦСКА.
Първото му училище е Седмо СОУ "Кузман Шапкарев" в Благоевград. Негов съученик там е Иван Цветков, с когото са основни фигури във футболния отбор на училището. Цветков още на 14 години е привлечен в редиците на елитния холандски отбор СК Хееренвеен.
В училище най-трудният предмет за Бербатов е физиката. Завършва 81 СОУ Виктор Юго в София с успех 5,80. Не отива на абитуриентския си бал, защото не познава новите си съученици. Почти не стъпва в казармата, дори не го остригват. Бербатов започва да учи английски, вдъхновен от филмовата трилогия „Кръстникът”. Извън футбола, той посочва като свои хобита рисуването и баскетбола.
На 15 октомври 2009 година сутринта (7:50) Димитър Бербатов става баща на момиченце на име Деа (3500 гр. 52 см) от приятелката си Елена Щилянова.

Христо Стоичков

Христо Стоичков е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Към настоящия момент той е старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч). Христо Стоичков е един от най-успелите български футболисти, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.

Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.

След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава отромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.

През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.

Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).

Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.

През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си. Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.

През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго. След това води и тима от ЮАР Мамелъди Съндаунс. През януари 2012 г. застава начело на Литекс.